Инструменти

"Аз няма да умра, мое момиче, от глад, а ще умра от самота", разказва Кети - сестра към Каритас-Бургас

Социални проекти
 

Обикновено идвам два пъти на ден в този дом – сутрин и вечер. Основната задача е  тоалетът, грижата за леля Стефка, която е на 95 г. След като приключа с личния тоалет и сменя спалното бельо, правя превръзка на ръката, която от няколко седмици много я боли. Компресите я облекчават. Тя е много умен човек, но много самотен. С нея всеки път разговаряме на различни теми. Много е благодарна. Винаги когато дойда тук, се разчувствам – разказва Кети, сестра към Домашни грижи на Каритас в Бургас.

- Няма да забравя думите на леля Стефана: „Аз няма да умра, мое момиче, от глад, а ще умра от самота”. Тези думи ме трогнаха и за да не бъде натъжена и самотна, хванах ръцете й и я поканих на танц, въпреки че е лежащо болна. Под звуците на красиво танго (пято от нея) ние затанцувахме на място. Тя в леглото, а аз права до нея. Леля Стефка си спомни младите години и ме нарече Танголита. Аз разбрах, че това е едно хубаво танго. „О, Танголита, ти, скъп мой блян!”

Медийни партньори

Партньори