Природата е всичко, което ни заобикаля. Тя е навсякъде около нас. Не могат да се опишат безбройните ù поля и планини, всички красиви места. Природата ни покорява с неземната си красота, с пищните си морави от разнообразни цветя, с различни цветове и аромати. Ние хората, като част от тази природа сме задължени да се грижим за нея и да я пазим чиста: да не палим огньове в горите, да не хвърляме отпадъци, да се грижим за животните, а не да ги убиваме за удоволствие или спорт.

Днес, когато търсим причината за влошаването на околната среда, не забелязваме как ние самите вредим на нея. Ако ние всички променим мисленето си по този въпрос, ако променим отношението си и начина на поведение, вярвам, че природата би била такава, каквато е била преди –едно райско кътче. И вместо да се опитваме да я пазим, ние буквално я разрушаваме със своите действия. Хората са казали: “Капка по капка вир става”. Ако днес аз хвърля отпадък сред природата и си кажа, че след хвърлянето му нищо няма да се случи – същото подобно на мен ще си кажат и други хора. После всеки един от тези хора ще хвърля още и още от своя боклук в природата и най-лошото е, че ще го прави с идеята, че не върши нищо лошо. Накрая след образуването на едно сметище – създание на човешкото лекомислие, на мястото на нашата природата, всички ще търсят какви ли не оправдания за това без да се осъзнаят, че истинската вина е в самите нас.

Човекът е зависим от природата за своето оцеляване така, както и тя от него. Природата е дала на човека плодородни земи, където той отглежда своите реколти, животни, с които се прехранва, планини и морета, за да се разхожда и да пълни душата си с чистота и спокойствие. А в замяна на това какво прави човекът? Точно обратното. Съсипва колкото се може повече природата. Постоянно във въздуха се издигат огромни черни облаци с дим от заводи и коли, които замърсяват природата и застрашават и човешкия живот. Унищожават се горите, за да се освободи място за строеж или защото пречат на пътя на някого. Избиват се животни – за кожи, за дрехи, за украси. Цялата мизерия на градовете се изсипва по каналите в реките, в следствие на което биват замърсени и тази мръсотия се разпространява и в моретата и убива живота в тях.

Природата е тази, която ни дарява със спокойствие и ни кара да я обикнем. Целият живот на човека минава в съревнование, в търсене на съвършенство във всичко, но не и в самата природа. Именно тя ни дава всичко, което ни е нужно: слънце, въздух и вода, а ние в замяна я рушим. И защо? Основателна причина няма. Просто човекът е неблагодарен и такъв ще си и остане, надявам се не за дълго. Засега не може да оцени стойността на истинските неща за съществуването си.

Най – истинското и стойностно е в природата и от природата!
Обичай природата и я опази такава, каквато трябва да бъде - чиста и непокътната.
Тя е нашето най - добро бъдеще!!!