Аз се казвам София и тази година през декември ще стана на 4 години. До преди една година живеех в Дом заедно с много други деца. Казват, че такива места се наричат Дом за медико-социални грижи за деца и там отиват децата, чиито истински мама и татко не могат или не искат да си ги вземат вкъщи, също като мен. Казват още, че имам специфични потребности и диагноза, която звучи сложно – детска церебрална парализа.

А аз казвам, че съм дете – като всички други. Така казват и милите хора от фондация „За Нашите Деца”, които един ден дойдоха при мен и казаха, че има приемен родител, който иска и може да ми даде истински дом и много обич. Те много упорито подкрепяха, обучаваха и напътстваха новото ми семейство, за да получа всички необходими документи, условия и грижи и да мога да се преместя в дома на новите си родители. И тук започна моята приказка. Чудото за мен се случи точно в правилния момент - един ден преди да стана на 3 годинки. Тъкмо навреме, за да не бъда преместена в друг Дом, където се настаняват по-големи деца - от 3 до 7 години. Прекрасно, нали?

След това моите приятели от фондация „За Нашите Деца” и новите ми мама и татко ме включиха в часове по хипотерапия, които много ми помогнаха да напредна в развитието си, въпреки времето, прекарано в институцията. Аз много обичам моето конче и с удоволствие посещавам часовете. Истината е, че вече по-лесно изразявам какво мисля, чувствам и искам, мога да правя по детски простички изречения и най-хубавото е, че вече всички ме разбират. Преди не се чувствах сигурна и устойчива, когато се движех. Сега вече съм по-смела – мога да се движа по-бързо при това дори, ако само се държа с пръстче за едната ръка на възрастен! В новия ми дом храната е вкусна, а мама и татко казват, че тя е здравословна и ще ми помогне да порасна здрава и силна. И аз им вярвам! Харесва ми да ми отделят толкова внимание, да ме учат и да ми помагат да опозная света. Харесва ми и това, че освен мама и татко има и още техни роднини, които са много добри и ме приемат като част от семейството. В замяна на това аз обичам да ги дарявам с най-широката усмивка, която имам. И виждам, че те се радват, когато се усмихвам. Усмивката е начинът, по който аз всеки ден искрено им благодаря.

Новите родители и специалистите от фондация ,,За Нашите Деца‘‘ организират и срещи с истинското ми семейство. Вече ми е по-лесно да осъществявам контакт и с тях. Не им се сърдя, че са ме изоставили. Сигурно са си мислели, че ще им бъде много трудно да се грижат за мен или че не могат да ми осигурят това, от което имам нужда. Най-хубавото е, че вече мога да общувам и играя с други деца. Истински се забавлявам по време на всичките инициативи, организирани от фондацията за приемните деца и приемните родители. Само за една година аз се привързах силно към своето ново семейство, което ми дава цялото внимание, грижи и любов, от които имам нужда като дете със специфични потребности. За тях аз съм дете като всички останали. Те ми казват постоянно, че винаги ще ме подкрепят и помагат и няма да се откажат от мен. А хората от фондация ,,За Нашите Деца‘‘ са моите първи истински приятели в живота. Заедно с тяхна помощ аз следвам мечтите си, постигам напредък в развитието си, търся свои нови приятели и откривам добрината у хората. Вярвам, че всяко едно дете заслужава да има своя дом и семейство, за да има радостно и щастливо детство, изпълнено с обич и подкрепа.