Опитвам се да се грижа за къщата, за прехраната и за здравето си, което е много трудно с пенсия от 260 лв. На месец лекарствата ми струват над 70 лв. и съм се научила да се справям с каквото ми остава. Срещите ми с медицинските сестри от Центъра за Домашни грижи на Каритас в Малко Търново ми носят успокоение, радост и сигурност. Чакам ги с нетърпение, защото те облекчават болката ми - както физическата, така и емоционалната. Дават ми сигурност, че всичко със здравето ми е наред за моята възраст. Те са част от моето семейство. Благодарение на тяхната съпричастност аз се справям с ежедневието си. Те ме вдъхновиха да погледна живота от друг ъгъл и да видя колко много неща има, за които си струва да се живее и колко голямо семейство може да има една самотна жена на 76 години.