Мъжът ми беше с Паркинсон и докато бях здрава, го гледах. „Каритас” също помагаха. После той почина и останах сама. Дойдоха и болестите – пия по две шепи лекарства за какво ли не...! Труден живот, ама какво да правиш… От 7 години съм с Паркинсон (след съпруга ми, болестта сполетя и мен), имам и глаукома, високо кръвно и какво ли още не. Лекарствата ме поддържат. Когато ги вземам, се чувствам добре. Понякога – се радваш, че живееш. Друг път – плачеш, тежко е. Труден живот. Кой ги вижда възрастните? „Каритас”, да са живи и здрави, да работят все така усърдно и да помагат на възрастните хора, че няма кой да ги погледне. Имам прекрасни моменти с екипа на „Каритас“! Благодаря им – те са по-доброто лекарство.
Елена, 83 г., гр. Раковски