Това е моята историята, историята на пътя да да имам дете...
Казвам се Мина и забременях на 35, след почти 1 година неуспешни опити да имаме дете. Обикаляхме частни клиники, ходихме къде ли не и при кого ли не. Аз и моят съпруг бяхме на ръба на отчаянието, когато наша близка ни даде кураж  да не се предаваме, а да тръгнем отначало.

Като по-мъдър и зрял човек ни каза, че „вода се пие от извора“ и ни посъветва да отидем в болница „Шейново“. Посрещнаха ни с много внимание, ведро и твърдо решени да помогнат на още едно българско семейство да има детенце. След поредица от прегледи и изследвания, най-накрая се установи, че проблемът ми е хормонален. След няколко месечно лечение стана чудо – забременях по естествен път. До 45-тия ден, точно преди да изляза в полагаемия се отпуск поради бременност и раждане, нямах никакви проблеми с бременността, но…Започнаха болки и ме приеха в болницата за задържане на плода. Имах разкритие, контракции, високо кръвно, изхвърляне на белтък от организма…Първоначално се паникьосах, но невероятният екип на „Шейново“ беше до мен. Насрочиха секцио и така на 11.11.2012 г., макар и по-рано от предвиденото, се родиха нашите две момчета – близнаците Емил и Борил.

Винаги ще сме специално благодарни на нашата близка, която ни даде кураж да потърсим помощ, на лекарите от болницата за това, че ни подкрепиха емоционално и се оказаха такива професионалисти и помогната на нашата мечта да стане реалност.
Благодарим на специалистите от отделението по рискова бременност и на лекарите, проследили развитието на бебетата след тяхното раждане – неонатолозите. Благодарение на наблодението на близнаците след моето раждане и на грижите, които положиха, днес съм една щастлива майка на две прекрасни момчета, които съвсем скоро ще навършат 3 годинки.