На 81 години съм. Имам син Никола – роден през 1951 г. Парализиран е и е напълно неподвижен, след боледуване от енцефалит. Грижа се за него от 28 години, съвсем сама. Съпругът ми почина преди 40 год., а дъщеря ми почина преди 30 год. Имам сърдечно заболяване и тъй като и годините ми са много, силите ме напускат и ми е все по-трудно да обслужвам сина си. Нямам и други близки, които да ми помагат и затова разчитам единствено на сестрите от Центъра за Домашни грижи на Каритас в Малко Търново. Благодарни сме им, защото освен преките си медицински грижи, те извършват и други услуги. Чакаме ги всеки ден като много близки и необходими хора. Те са единствените, които отварят вратата на нашата къща, за да ни попитат “Как сте? Имате ли нужда от нещо?”, изслушват оплакванията ни, споделят с нас и редките весели мигове, които имаме. Те внасят сигурност и спокойствие, че на този свят не сме сами. Действително, в нужда хората се познават.

Мара, 81 години, гр. Малко Търново