Наричаме ги ТРОЙКАТА. Всъщност са четворка, но най-малката ходи на детска градина и не идва в Центъра за обществена подкрепа към SOS Детски селища България във Велико Търново. Познаваме ги от почти две години, когато получихме сигнал , че близо месец не са на училище. Помагали на родителите си да носят дърва от гората. Или вода, защото в жилището тя липсва. От училището научихме, че каките Пепи и Лили са всъщност будни момичета, просто нямат нужните тетрадки, ранички, пък и… обувки. Митко, едва второкласник, още не беше разбрал „какво е да учиш“. И се намесихме по всички възможни начини: от ботушките, през тетрадките, през новите раници, та до таксите за училищен стол - за да може оставайки да обядват да бъдат и на следобедна занималня. Говорихме с родителите, молихме, убеждавахме, настоявахме, защото изоставаха по всичко. Социалният педагог в Центъра започна работа с тях, но първо ги остави да рисуват, да рисуват, да се наслаждават на празните блокчета и нови боички- само за тях. После дойдоха индивидуалните консултации всяка седмица - и смятане, и писане и много четене - как иначе шестокласничката Пепи да разбере урок по биология! И с времето стана така, че когато нямаха планирани часове, пак идваха. Някой отделяше време само за тях! Не им пишеше двойки, а поставяше печатче БРАВО в тетрадките. Някой „превеждаше“ на разбираем език неразбираемите думи и задачи. И някой бавно, усмихнато, но упорито държеше да научи Митко да пише, започвайки от азбуката. Груповите занятия с други деца, в които имаха шанс равноправно да участват, ги караха да греят от гордост, когато си тръгваха с ръчно направени кошнички, маски…

След две години ТРОЙКАТА е нова ТРОЙКА. Пепи е в осми клас и идва разтревожена да ни каже: „Нямам учебник по литература, а той е основен учебник!“ Митко трудно пише, но пише! Лили чете и разбира прочетеното, гневи се, когато оценките й в часовете не са като на Пепи. И когато ни подарява поредната рисунка, пише: „Благодаря ви за доброто дето ни учите. Аз идвам тук да уча имам желание и ми идва весело. Обичам ви като майка.“
Заради тези искрени думи продължаваме да помагаме.