Инструменти

Към успеха се върви с малки стъпки

Социални проекти
 

Един от първите ми случаи в SOS Центъра за обществена подкрепа в Перник бе случая на майката Мая и трите и деца - Петър, Жоро и Петя. Получихме сигнал от отдел „Закрила на детето“ гр. Перник и социалният работник от отдела сподели, че майката е нервна и нетърпелива, лесно се пали и трудно изслушва. Проведохме първите няколко срещи, в които се виждаше, че между нея и най-големият й син Петър има болезнено напрежение. Основната причина бе, че партньорът на Мая не харесва момчето и не иска то да живее с тях. Той е биологичен баща само на най-малкото дете и отказва да приеме, че трябва да храни още две чужди гърла. Това поставя майката в позицията да търси непрекъснато вариант едновременно да угоди на човека, който я издържа, а и да запази най-големия си син вкъщи.

Мая носи вече горчивия опит да бъде разделена от децата си. Преди време Петър и Жоро са били настанени за две години в SOS приемно семейство. Самата Мая споделя колко трудно й е било да живее далече от децата си и да доказва, че е способна да се грижи отново за тях. Докато са живели в SOS приемното семейство, с тях е работил специалист психолог. Сближили са се, процесът е бил обещаващ и резултатен тогава.

Срещите между децата и психолога се подновиха и сега. След около месец обаче стана ясно, че Петър не може да остане повече в семейството на майка си – детето избяга един ден от нея и се наложи спешно да бъде настанено обратно в SOS приемното си семейство. В този период Мая беше много тревожна – срещите ни станаха много интензивни и аз като социален работник винаги усещах неясната тревога и напрежение от това да не бъде съдена за качествата си на родител и поредния й провал. Затова основната ми задача беше да й дам възможност да говори свободно за всички свои тревоги и притеснения, като посрещах разказите й със спокойствие и разбиране. Продължиха и срещите на сина й Петър с психолога, а аз бях постоянната и доверена връзка между Мая и SOS приемната му майка.

Постепенно Мая се почувства малко по-спокойна, видя, че никой не я съди, а напротив – стараем се да изтъкнем силните й качества и да заложим на тях. Също така се постарахме да покажем и нашите искрени намерения за помощ и подкрепа, когато ставаше въпрос и за другите й две деца и най-вече насърчавахме майката да прави малки стъпки в посока на търсенето на най-добрите възможности за децата си. Тя завърши курс по готварство, а след това упорито започна да търси работа, като се яви на няколко интервюта. Сега вече работи – макар и временно. Най-хубавото е, че винаги търси мнението ни и се обажда да сподели напредъка си. В момента заедно работим в посока да бъде картотекирана за общинско жилище и Мая се обажда, за да уточним всяка следваща стъпка. Това доверие и признателност са най-значимата благодарност за работата на екипа ни, като не забравяме, че това е само началото на дълга работа, която предстои с това семейство.

А най-голямата радост за нас е, че Мая и Петър вече се смеят заедно понякога.
Вяра Венева – социален работник ЦОП Перник

Медийни партньори

Партньори