До нас историята за Любовта и нейните четири деца дойде като сигнал от полицията.

Разстроена жена се обадила на тел 112 и разказала, че след скандал с „голямата“ любов в живота й, той блъснал нея и детето в ръцете й, наранил я и си отишъл. По-късно стана ясно, че тази случка не е единствена. Той е безработен, много често разгневен от неудачите си и въпреки, че е биологичен баща и на трите деца, той често бие жена си пред тях. Разбира се, децата остават часове след това плачещи и уплашени. И така до следващия път, когато след някоя и друга близалка, подарена от вина на малките, следва същата сцена.

История, подобна на историите на много други семейства, останали на ръба на оцеляването - срещат се, влюбват се, решават, че любовта става по-силна с деца, ражда се първото дете, после второто, между скандал и любов идва и третото. Децата са деца на любовта, но истинска бащина обич не получават, таткото така и не се научава, че трябва да полага грижи и да бъде отговорен.

След първата ни среща с майката Ива разбрахме, че това, което я крепи е любовта към отсъстващия Васил и децата. А малките гледаха с широко отворени очи играчките в Центъра за обществена подкрепа и едно от тях каза, че ако имат такива вкъщи, всичко ще бъде прекрасно. Оказа се, че и четвърто дете е на път да проплаче в апартамента, останал без ток поради неплатени сметки. Децата не просто живееха без детски играчки, съществуваше реален риск да бъдат изведени и настанени извън грижата на единствената си майка.

Дългите месеци работа с тази жена, наблюдението, посещенията, индивидуалните занятия с децата дадоха своя резултат - въпреки дефицитите, децата тръгнаха на детска градина, Стоян и Марин бяха включени в индивидуални консултации с педагог и психолог в Центъра. Бебето се роди и имаше осигурено креватче и памперси, двегодишната кака сияеше с голямата си кукла.

Научихме майката как да предприеме действия по Закона за домашното насилие, как да поиска упражняване на родителски права, как да потърси законна издръжка за децата. Научихме я, че Любовта към децата има реални измерения, в които се осигуряват техните основни потребности от сигурност, храна, дом. Учехме я, че децата имат право на истинско детство – без да бъдат постоянни свидетели на насилие, че имат нужда от любов, но и от граници, че неизменно тяхно право е да бъдат поощрявани, стимулирани, подкрепяни. Истината беше, че майката все чакаше вест от таткото с надеждата , че той ще се промени, че ще изпрати средства.

Той се появи, но за да я набие отново, защото тя се беше справила, а той не. Беше Коледа, а таткото не донесе подаръци. Донесе ги дядо Коледа в Центъра и децата го помолиха той да им бъде баща. Дори побелелият дядо Коледа се натъжи и поиска на света да има повече любов.

Участието в груповите игри им помагаше повече да се усмихват, да режат вече с ножица и моделират с пластелин, да не крият играчките по джобовете си, а да ги подреждат и да знаят, че те ще ги чакат в Центъра.

Сега активната подкрепа и консултиране от екипа на Центъра има реалния шанс да даде адекватни резултати - да научим майката да мисли основно за благополучието на децата си, да осъзнае, че тя е тази, която трябва да защитава техните права и интереси, да търси начини да задоволява техните потребности с всички законови средства.

А ние ще продължаваме да сме до нея.
Албена Добрева
Ръководител на SOS Център за обществена подкрепа