Казвам се Ивелина Златева. Ръководя Дневен център за деца с увреждания гр. Димитровград от 2012г. Всички ние сме свидетели на бавното „узряване” на обществото за приемане на различията като цяло.
Няма да забравя колко дълбоко ме смутиха разказите на новите ми тогава колеги, как при появата на група деца от Дневния център на площадка за игра в града, майките на там намиращите се малчугани започват бързо да ги прибират и се оттеглят безмълвно.

Практиката ми показва, че за децата е много лесно да общуват със свои връстници – те нямат изградени предразсъдъци. Те обичат да играят и за тях няма значение дали другото дете има някакви увреждания.
Приобщаването и приемането на децата от Център от местната общност се превърна освен в служебно задължение и в моя лична кауза. Вярвам, че с общи усилия – семейство, училище, социални служби, ще успеем да възпитаме децата си в дух на толерантност, приемане, подкрепа…

С екипа на Дневен център за деца с увреждания непрекъснато се стремим да го популяризираме и да осигуряваме участие на децата във всевъзможни мероприятия извън него. За жалост, обаче, имаме деца, за които излизането навън е невъзможно! Деца, за които придвижването е крайно затруднено. Деца, за които нова среда, различна от познатата води до стрес, който трудно се овладява…

Затова, най-големите ми усилия в последно време са в посока на превръщане на Дневния център и прилежащата му територия в привлекателно място за децата и младежите на Димитровград. Място, където има условия за организиране на игри, състезания, концерти… – общуване. Място, където децата, които не напускат Дневния център, ще срещат познати и нови приятели, ще обменят емоционален заряд, който ще спомага за тяхното развитие и утвърждаване като личности.

Изграждането на спортна площадка в двора на Дневният център за деца с увреждания ще осигури на децата, за които е невъзможно свободното придвижване, нови възможности за игри и социализация. Освен, че спортуването на открито ще им помогне да повишат своята физическа култура и дееспособност, площадката ще се превърне в привлекателно мястото за игри и забавления и за децата и младежите от града. С тази наглед простичка стъпка ще осигурим така необходимото общуване на децата от Дневния център с техните връстници.

Спортната площадка ще бъде отворена за всички – деца от близките детски градини, ученици, съседи… Възможностите за спортни занимания ще популяризират физическото възпитание и спорт и сред други хора с увреждания, а това е важен фактор за тяхното здравословно физическо и интелектуално развитие.

В дъното на снимката, на любимото си място под Мечо Пух, седи Пламена. Тя е на 16г. Посещава Дневния център от самото му създаване през 2004г. Обича да седи сама, полюшва се напред-назад, понякога се усмихва, тананика си… Повечето хора си мислят, че тя никога не напуска собствения си свят. Малцина са тези, които забелязват как изражението й се променя, как се концентрира, дори леко се напряга, когато чува глъчката на децата при появата на гости. За много хора е невидимо нейното притихване и миловидната й усмивка, когато към нея се приближат по-малки дечица. Как ги наблюдава свенливо, как търпеливо ги изчаква да я погалят, или да си поиграят с връзката на дрехата й…

Пламена е едно от децата, които ме мотивират да търся възможности за по-често влизане на деца и млади хора от общността в Дневния център. На снимката се вижда оживеното й лице, макар, че на пръв поглед не взема участие в шегите и игрите, организирани от младежите-гости. Сияйната й усмивка е знак за оживен ум, оживено съзнание, процеси в мозъка, които няма как да проследим…но тя е знак, че Пламена общува с външния свят и това я прави щастлива.

Аз съм Ивелина Златева. Моето призвание е да помагам на тези деца. Няма да се справя без Ваша помощ. С общите ни усилия, вярвам, че ще виждаме по-често усмихнатото лице на Пламена.