През април в нашия SOS Център за обществена подкрепа в Перник се появи една свита и уплашена тийнейджърка – Мария. Тя беше насочена към нас от Отдел „Закрила на детето“ след подаден сигнал от училището й, че тя е един от участниците в неприятна история с нейни съученици. Каква точно е историята, няма значение. Важното е, че от предварителната информация си представяхме една нахална и агресивна тийнейджърка, а на прага ни се появи свито и скромно момиче, което в началото дори не говореше.

В директната работа й предложих да направим заедно една книжка за по-малките деца, които ни посещават. Решихме да илюстрираме „Пепеляшка“. Започнахме да работим върху книжката и с умелото използване на различните цветове се показваха и различните слоеве от душата на това момиче.

Мария е единствено дете – винаги закриляно от родителите си. Имала е някои здравословни проблеми, за които и тя, и родителите й са били много притеснени. Никога не е била заобиколена от много приятели и както каза: „Никой не е оставал с преспиване у дома“. Израстването за нея е голямо предизвикателство, тъй като светът на връстниците постепенно се оказва по-силен и привлекателен от семейния свят, в който Мария се е сгушвала до момента. Тя се чувстваше много наранена, безсилна и онеправдана сред съучениците си. Разбрахме, че истинската работа с нея трябва да бъде насочена към подкрепа на нейното самочувствие. Трябваше да й помогнем да се адаптира в средата на връстниците й. Постепенно Мария започна да поставя много теми и въпроси, които я вълнуваха. Виждаше, че никой от нас не я осъжда или осмива и започна да ни се доверява.
През възможността да говорим по-свободно, докато рисуваме, да търсим варианти и решения на ситуации от ежедневието, както и да сравняваме позиции и гледни точки, пред нас започна да се открива едно момиче, което искаше да се бори със заобикалящия го свят и не просто да се бори, но и да победи. Мария започна лека-полека да търси приятели сред връстниците си, да търси утвърждаване пред родителите си и разбира се да се вълнува от първите любовните трепети.

Пред очите ни се появи една нова Мария – борбена, желаеща промяна, усмихната и търсеща. А най-голямата радост за нас бе признанието, че сме й помогнали да има самочувствие, да има приятели и да отстоява себе си. Разбира се, предстоят и още много предизвикателства, но в очите й вече я има искрата да не се предава. А нашия екип е признателен на Мария, че ни допусна до себе си и ни позволи да надникнем в света на тийнейджърите, през който знаем колко трудно се минава.
Вяра Венева, психолог в SOS Център за обществена подкрепа в Перник