Книгите...

Не ги разглеждам като неодушевени предмети, особено през последните години, с изобретяването на електронните книги. Като бях малък, а след това и подрастващ младеж, те ми даваха почти всичко. Бях станал като лирическия герой в едно стихотворение на Атанас Далчев. Книгите почти изместваха реалния ми живот или допълваха липсите в него. От тях получавах любов, приключения, виждах непознати и екзотични места. Запознавах се с колоритни образи. Бяха обсебили огромна част от времето ми. Вълнувах се от съдбата на героите и се въплъщавах в тях, сякаш това беше моят собствен живот. Те ме спасяваха в много тежки моменти. Изключвах се от реалността и нерадостната си съдба и попадах в един прекрасен и романтичен свят. Накратко - книгите са част от моя живот и не мога да си го представя без тях. Те са едно от най-прекрасните и постоянни неща, които са ми се случвали, от най-ранно детство! Дори и сега, когато реалния ми живот е много по-пълноценен и вълнуващ, те го допълват и обогатяват.

Ганчо Ганев – 49 години