Център за защита правата в здравеопазването извършва скрининг за рак на гърдата в отдалечени населени места. За надеждата и вярата, доги когато е диагностициран карцином, разказва Н. Юзер.

Искам да изкажа огромната си благодарност към екипа на Центъра и на д-р Младенов. При прегледите направени в Никола Козлево се установи че имам голям карцином на гърдата. Изпаднах в шок и се разплаках. Не помня какво точно ми се каза на момента. Само си мислех какво ще правя, какво ще ми се случи,  умирам си и това си е, няма да се радвам на внуци, няма да видя нищо повече... 
Тогава до мен застана госпожата от Центъра и д-р Младенов, които ме успокоиха и упътиха какво да направя, къде да отида, дадоха ми личните си телефони. Дори си спомням, че чух, че няма от какво да се притеснявам, ако наистина не губя време и изпълня всички препоръки бързо. 
Бях ужасена. Уплаших се. Плаках. Качих се в автобуса и държах телефоните и снимката в ръка. Като надежда за живот. И си спомних, че аз на такъв преглед никога не съм ходила. Никой не ме беше преглеждал, никой не ме беше канил учтиво. Туркиня съм. Учила съм малко. Далече съм от големия град. Работя и се грижа за всички. И разбрах, че не съм се погрижила за себе си.
Прибрах се у дома и всички седнахме и поговорихме. Започнах стъпка по стъпка да минавам през всяка препоръка направена ми от д-р Младенов. Преминах през операция. Отстраниха гърдата ми, но осъзнах, че това не е страшно. По-страшното е, ако се откажа. Преминах и терапия. Приемам всичко това като малки белези “от войната”, както каза госпожата от Центъра-организатор. И разбирам, че точно тази надежда и вяра ме спаси. И че не съм сама. Защото има още време за мен на тази земя. Дори и преминала през войната, оставила белезите на гърдите ми. Но имам шанс са живот. 
Благодаря на всички.

Н. Юзер, Н. Козлево