Проектът Съхранените архиви през призмата на бъдещето, ще направи възможен дигиталния достъп до българската книжовна памет, чиито архиви се пазят в Националната библиотека. Разказва Джон Иванов.

За България ми разказваше баба ми, в редките случаи, когато идваше на гости при нас, в далечната страна, където съм роден и живея. В гласа й се долавяше гордост и чувство за национална принадлежност, примесено с любов. В детското ми въображение нейната родина беше обвита в тайнственост и често си представях как тръгвам на дълъг път, по който събирам късчета пъзел, сглобявам ги и се появява тя, страната откъдето произхожда моя род - България. Времето минаваше. Пораснах. Вече съм петнадесетгодишен. Вълнуват ме много неща, но копнежът по тайнствената страна остана. И както в приказките става...мечтата ми да дойда в България се осъществи тази година. Пътувахме в продължение на петнадесет дни из страната, а аз попивах всеки звук, мирис и цвят, но все още не усещах онова чувство на гордост, което баба ми изпитваше, когато говореше за родината си.
В деня преди да си заминем, посетихме Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Силно ме впечатли величието на сградата, нейните просторни помещения, излъчващи топлина и уют. Разгледахме няколко изложби, които разказваха за славното ни минало и делата на великите българи, видяхме и дигитално копие на личния бележник на Апостола на свободата... Най-силно ми въздейства дигиталната библиотека, с колекции от български ръкописни книги, първите издания на съчиненията на български възрожденски просветители и писатели, фотографии, графики и много други. 
Докосвайки се до българската книжовна памет, изпитах онова невероятно чувство, наречено гордост, принадежност и любов към всички мои съотечественици, оставили за бъдещето това, което са създали. Приех като безценен дар тези чувства, отнесох ги в далечната страна, в която живея и ги пазя в сърцето си!
Джон Иванов, 15 г.