Читалище "Самообразование", Бачево съхранява българските традиции и разказва за една необикновена, българска носия.

В началото на лятото, на 2010 г. със стария, раздрънкан автобус „Чавдар“ в Бачево пристигна едно 23 годишно момиче от Америка, заменила Тексас и Далас за две години живот в долината между Рила, Пирин и Родопите. Валари говореше малко български, но когато чу диалекта в селото ни, си мислеше, че не е в България, а в някоя екзотична, далечна страна. Радушно приета още от първия ден, както от млади, така и от стари, тя ежедневно с радост се разхождаше из селото. Всеки искаше да я спре, заговори, да се порадва на усмивката и. Вал почти нищо не разбираше, когато хората и говореха, затова обикновено се налагаше да и превеждам от „бачевски“ на книжовен български език.
Изминаха няколко месеца от пристигането на доброволката. Животът в селото си течеше все така плавно, всеки нов ден започваше с кукуригането на съседския петел и завършваше с лая на старото овчарско куче. Един ден в читалището имаше празник. Сцената беше украсена, салонът пълен, ние двамата на първи ред, сякаш важни, официални гости. Голямата, червена, плюшена завеса се отвори и пред нас се откри невероятна гледка, мъже, жени, деца, всички в народни носии. Запяха. Обърнах се към нея, исках да и преведа, за какво се пее в песента и видях, че от очите и падат сълзи, замълчах и до края на концерта не посмях да кажа каквото и да е. След концерта влязохме в музейната сбирка към читалището и я попитах:
- Разтроена ли е? Има ли някакъв проблем, нещо с което мога да и помогна?
- Вие сте изключително богати хора, вие сте уникален народ. Не разбирах и дума от песента, но мелодията сякаш ми говореше, докосна сърцето ми.
- Защо всички са с различни костюми? Попита Вал.
Тогава застанахме пред носиите в музея и започнах да разказвам. При нас носията, която следва да облече човек, зависи от статуса му в живота. Дали жената е мома или омъжена. Дали е вдовица. Мъжът момък ли е или вече е семеен! Посегнах към ръкава на долната везана риза – кошуля и започнах да и разказвам за символите по нея. Тук няма нищо случайно, това не са просто рисунки с конец, тези шевици разказват история. Показах и символа за род, годеж, семейство, за здраве. Разказах и за имената на различните шевици: „Клещи“, „Порти“, Трепки“, „Лалета“, „Дървото на живота“, Вал ме гледаше, слушаше и сякаш не вярваше. Та това са дрехи!!! Попита ме от къде знам всичко?
Знам го от моята баба, тя от нейната и така много, много години назад. Надявам се това да продължи и точно това правим тук в читалището. Опитваме се да запазим традициите живи. Да запазим всяка, частица от миналото си.
- Вие знаете корените си, пазите ги, Вие сте народ с бъдещо защото имате здрави основи назад в миналото и ще успеете. Аз ще помагам с всички сили.
През следващите месеци от престоя си в България. Вал разнасяше навсякъде снимките с красивите носии от Бачево. Преди заминаването си от България всички доброволци организираха изложба на моста при НДК. Вал постави снимка с бачевската носия. Днес години след тази случка младото момиче е отново в Америка, но в гардероба си има една необикновена дреха, има българска, бачевска народна носия, която разказва приказки за едно славно минало и един народ с бъдеще!