А. А. е момче на 22 години. Непосрествено след раждането му е установено, че детето е със Синдром на Даун. Когато биологичните му родители разбират това, вземат решение да бъде оставен за отглеждане в институция. Така през 2007 година се среща с бъдещата си приемна майка Г., която тогава е социален работник в Дирекция „СП“ и посещава периодично същата институция. При всяка следваща среща желанието да бъдат заедно става все по-силно. Не след дълго Г.  и нейното семейство решават да вземат А. и да си подарят една незабравима Коледа. Времето прекарано заедно е достатъчно, за да разберат, че А. трябва да стане част от тяхното семейство.

През следващите години семейството полага безброй усилия и грижи за малкия А. Той започва да посещава  Дневен център за деца и младежи с увреждания, масово училище, спортни клубове и не на последно място получава дом, семейство и безгранична любов.

Съдбата подлага семейството на изпитание, когато разбира, че Г. е с тежко заболяване. Притеснена от изхода на развилата се болест, приемната майка успява да намери биологичните родители и да проведе разговор с тях. От този разговор става ясно, че те не желаят да бъдат ангажирани с бъдещето на А.

За щастие, след дълга борба за живота си, Г. успява да се излекува и да продължи да се грижи за синовете си. Днес А. продължава да посещава Дневния център, където намира среда и приятели, участва активно в дейностите, игрите и обучението на специалистите. Благодарение на активните грижи на семейството си и екипа на Дневния център, А. успя да завърши средното си образование. През 2019 г. беше абитуриент, обича да кара колело и ски, може да плува и мечтае да стане полицай.