Инструменти

Размисли за света на мравките

Еко проекти
 

Добре е човек да се замисля от време на време за своето съществуване, за  мястото и отношението си към природата и за съвременното ни общество. И ако е честен към себе си и поне малко самокритичен, със сигурност ще направи някои важни изводи.
С времето и натрупването на мъдрост, човек разбира, че има същества, които са високо организирани и биха могли да ни служат за пример през житейския ни път. В природата откривам много такива, почти ежедневно. Нека се опитам да дам един пример за сравнение – например между хората и… мравките.                                                
Ако мравките бяха хора, със сигурност щяха да вдигат невъобразим шум. Тълпа, която се щури напред-назад в привидно безредие, няма как да не произвежда какафония. Само че в тихия им свят общуването се свежда до бърза обмяна на феромони – специфични молекули, чиито мирис носи ясна и точна информация.
Носовете на хората могат само да си мечтаят да разчитат подобни сигнали. Хората (а и мечките) все пак опитват да тикат нос в горските мравуняци.  Особено сега, когато жегата тласка масово обитателите на градовете към прохладните планински зони. От човешкото любопитство може и да има полза. Особено ако хората не досаждат на мравките, а  започнат да ги наблюдават, за да се поучат от тях. И за да научат уж добре известни подробности за йерархията и отношенията им. Например, че хората са открили земеделето преди 10 хиляди години, а мравките – преди 50 милиона! Че са се появили преди 120 милиона години и оттогава до днес следват собствена еволюция. В хода ѝ са изградили общества със заветната цел да осигуряват максимум хранителни вещества за мравуняка.
Най-хубавото е, че в тези общества всеки си знае мястото. Цариците отговарят за поколението, работничките се грижат за снабдяването и складирането на храната, войниците гарантират сигурността на мравуняка. Химичната комуникация с феромони действа безпогрешно. Тя покрива огромен спектър от дейности като търсене на храна, грижа за младите мравки, разпознаване на родствениците, вдигане на тревога или отбой, и какво ли още не. Мравките общуват, но всяка е наясно с какво се занимава и не се опитва да обяснява на другите как да си вършат работата.
Не, че и в тези общества няма мързеливци. Има. Завършило наскоро проучване установи, че някои мравки успешно симулират работа, като всъщност не похващат нищо. Дори и в този случай обаче готованците изпълняват съвестно мързеливата си задача, без да пречат на останалите и без да ги поучават.
Мравешките магистрали по земята и дърветата са натоварени. Смяната на платната без мигач не е проблем… Няма сблъсъци и жертви на пътя. Няма и видима маркировка – нито вертикална, нито хоризонтална. Движението става без регулировчици и без произшествия, благодарение на бързата мравешка комуникация.
Светът на мравките наброява толкова индивиди, че нулите след единицата са зашеметяващо много. Мравешките общества се справят успешно навсякъде по света, с изключение на... Антарктида. Тоест – оцеляват там, където и хората, когато се адаптират към условията, храната и климатичните промени. Правят го тихо, упорито и работливо.
Направо са за пример в този бързо глобализиращ се свят. Има на какво да им се възхитим, има от какво да се поучим. Затова смятам, че си заслужава да ги опазваме и да се грижим за тях – тихо и постоянно, както те го правят в нашата гора.
 

Медийни партньори

Партньори