Тодор е един от възрастните хора от село Граматиково, на които Севда и Ваня – социалният помощник и медицинската сестра към центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в гр. Малко Търново, помагат с дългосрочни грижи - както за здравето и социалните им нужди, така и за емоционалното им състояние. Освен на възрастни хора в Граматиково, екипът на „Каритас“ помага и на възрастни хора от Звездец, Стоилово и Малко Търново.

Тодор ни гледа усмихнато и закачливо, докато седи на края на леглото си. В погледа му от време на време проблясва предизвикателна искра, а възрастният човек ни казва бодро: „Ако не ме болят коленете, като мене няма да има, бе!“, и звънкият му смях изпълва стаята. „Коленете ме болят от много години, вече станаха 10 години и повече, не мога и да чувам. Но, добре е, щом мога да се движа, да излизам навън.“ – споделя възрастният човек.

Тодор има зад гърба си деветдесет и две години живот. Работил е различни неща: две години в дърводобивната промишленост, пет години като кръчмар, десет години – касапин, девет години е помощник-майстор в проучвателни разкопки за местен рудодобив. С усмивка ни разказва истории от тези времена, „когато бях млад и можех много“. Имало е и инциденти. Когато е участвал в разкопките, бил е около 40-годишен по това време, върху него пада огромен камък. От удара се счупват няколко от ребрата му. „Издържах, коджа корав съм бил“ – усмихва се Тодор. 

За неговата твърдост да се справя с живота говорят и тежките загуби, които са го сполетели: „Ожених се преди да отида в казармата. Живеехме добре. Родиха ни се трима синове. След време жена ми се разбля, 4 години и половина я гледах на легло. Най-малкият ни син също млад си отиде от този свят“ – споделя Тодор и за пръв път откакто разговаряме, очите му се изпълват с тъга.

„Сега я карам, добре е. Гледаме се със синовете, и двамата се грижат за мен. Имам внучета и правнучета. Много са ми драги децата“ – добавя Тодор и усмивката отново грейва на лицето му. Когато получи пенсията си, заделя за малчуганите метални левчета „за здраве“, които им дава, като идват да го видят. 

„Вечер не мога да спя спокойно. Чак като вземе да се съмва, тогава – към 4-5 часа, та взема да поспа малко и ми олекне“ – продължава разказа си Тодор. За да убие времето, чете вестници, „Фар“ и „Трета възраст“ – „те са ми направлението“, казва с чувство за хумор възрастният човек.

Тодор се радва на уважение от младите хора, споделя, че често му се случва, когато отива в местното кафене, да го заговарят и да го черпят. Явно ведростта му е заразителна и с усмивката си спечелва сърцата и на непознати. „Някой дойде – непознат, не съм го чул и видел, па дойде и ме почерпи. Защо ме черпиш, бе? Защото си хубав човек, вика“ – смее се Тодор.

Питаме го за Домашните грижи на „Каритас“. „Севдето е благородна душа. Дойде тука, споделяме си, приказваме си. Та се разсмеем и ми става драго на душата“. Тодор определено е човек, който обича шегите и закачките, това поддържа бодър духа му. „Щом мога да ходя и вънка, и вътре, по-хубаво няма да видя“ – казва той мъдро. 

На тръгване, Тодор излиза с нас в двора, присяда и запалва цигара. Изпраща ни с весели думи и блага усмивка, изпълнен с доброта. Замисляме се за това колко много е изгубил този човек в живота си, но и колко много е спечелил, като се е научил да устоява на промените, на превратностите на живота. И днес е способен да пръска светлина сред много по-младите и по-здрави от него. Това е той, Тодор – излъчващ ведрост и добрина, на каквито само постигналите мъдростта на живота са способни.