Елена бе най-голямото от трите настанени деца през тази есен – две сестрички и едно братче. В доклада пишеше, че „каката“ се е грижила за малките при честите отсъствия на биологичната майка от дома. Когато съседите им носили храна и дрехи, попадали все на нея.
Грижливото момиче, което намерихме в къщата, не можеше да говори. Неразгадаемите фрази, с които си служеше, бяха разбираеми само за по-малкото братче и сестриче. Те общуваха помежду си, сякаш бяха създали свой свят и език.

Още с настаняването в SOS детското селище, беше проведена логопедична диагностика и с трите деца. По-малките трябваше да наваксват социалното си изоставане и грижите на всички ни бяха вплетени в постигането на тази цел. Но диагнозата на Елена?! Тя бе осъдена да не я разбират, когато говори. Терминът за това беше „дисфазия на развитието“, която се проявява най-вече чрез неизграден моторен компонент на речта и с драматично несъответствие на импресивната реч спрямо календарната възраст. Диагностиката показа, че детето е в изключително затруднение да изпълнява моторни програми от всякакво естество, но това не ни обезсърчи.

Терапевтичната програма беше съобразена с всички изисквания за работа с дисфазия на развитието от смесен тип. Знаехме, че напредъкът ще бъде мъчителен и бавен. Бяхме изправени и пред допълнително усложняващи обстоятелства – Елена постъпваше в първи клас. Трябваше да се постави начало на ограмотяването, а тя още на старта попадаше в графата „трудни за обучение деца“. В помощ на конкретната логопедична работа се оказа включването на детето в програмата за ресурсно подпомагане.

Последваха няколко години паралелна работа. Много труд, постоянство, желание за самоусъвършенстване и постигане на резултати от страна на Елена. В началото тя живееше в собствения си свят – никой не можеше да разбере какво говори. Прекрасно е, че резултатите не закъсняха. Всички помагаха - кой професионално, кой интуитивно. Важното е, че Елена искаше да се научи и ни вярваше. Изграждаше стабилни емоционални връзки.

Към настоящия момент, тя говори с опростен тип изречения и е скарана с граматическите правила. Продължава да е на ресурсно подпомагане в училище и работи с логопед, но вече е ученичка в 8 клас. Има своите социални умения и приятели. Не се чувства по-различна и с гордост изказва всяка нова дума, която е научила. Търси контакти с възрастни и деца. Иска да бъде харесвана. Иска винаги да бъде разбирана, когато говори и го постига!