Дирекция на Национален парк "Централен Балкан" ще насочи усилията си към изграждането на център за еднодневен отдих Козя стена, с интерпретация на екосистеми и видове с висок природозащитен статус, в района на х. Хайдушка песен.

Историята на Александра Николова, 13 години
Ученичка в СУ „Васил Левски“, гр. Троян, с преподавател по българси език и литература - Ирина Калинова

Студ. Мраз. Зима е. Нежен бял снежец покрива студената земя, за да я стопли. Всички – малки и големи, са си вкъщи. Само малката Вики е още навън. Не може да се нагледа на красотата на гората. Разхожда се. Чува се само звукът от стъпките на момиченцето в току-що навалелия сняг. Изведнъж долита едно едва доловимо скимтене. Вики – колкото уплашена, толкова и развълнувана, веднага тръгва към звука с трептящо сърчице и всевъзможни мисли в главичката си. За своя изненада тя вижда едно нежно, крехко създание, което не бе срещала досега. Сърничка. Погледите им се срещат, а в очите на животното детето вижда отчаяние и зов за помощ. Детето маха снега от сърната и ѝ помага да стане. Точно в този момент се чува изстрел от пушка. Вики и животното хукват да бягат, а изстрелите продължават. Изведнъж сърничката пада като мъртва. Простреляна е в крака. Детето се изплашва. Сяда безпомощно до нея и започва да плаче. Нима това е краят? Нима всичките ѝ усилия са били напразни?

Момиченцето се сгушва до сърната и затваря очи в белия студ. Чува се кучешки лай. Ловджийските кучета са вече при тях. Изведнъж - чрез магия или не, кучетата просто си тръгват. Вики е стъписана, но бързо се окопитва и става на крака. Помага на животинчето да се изправи. Потеглят. Детенцето има толкова въпроси – Защо сърната беше там? Дали майка ѝ и баща ѝ също бяха застреляни? Но това не е важно за нея сега. Важното е да намерят подслон за сърнето. Най-накрая стигат до една пещера. Настаняват се в нея. Вики отива да намери храна и вода за животното. Връща се. Сърничката заспива бавно, но Вики не се страхува, вече знае, че тя ще е добре…

По-късно през пролетта, момиченцето отново отива в гората. Сред цъфналите цветя и дръвчета, огласяни от песента на птичките, детето отново среща поглед. Същата сърничка, но погледът е различен. Поглед на щастие и благодарност. На обич и приятелство.