Първото документирано изследване на Росица беше направено веднага след приемането й в SOS детското селище - преди да започне първи клас. Диагностицира я логопедът в селището - липса на готовност за училище и чувствително изоставане от възрастовите норми. Проведеният логопедичен тест за разбиране на устна реч установи тежкото заекване и изоставане приблизително 2 години, спрямо нормата. Експресивната реч се оказва трудна за изследване предвид основния проблем на детето – заекване в много тежка степен. Констатира се и нарушението ротацизъм (превръщването на друг съгласен звук в „р“). Предстоеше трудна и продължителна корекционна работа. Буйният характер на Роси допълнително усложняваше процеса на терапия. Тя беше труден партньор в диалога, заекването й пречеше на общуването с други деца и те често я отбягваха. Независимо от всичко, трябваше да накараме Росица да повярва, че логопедичната работа с нея не е наказание, а опит да й помогнем. Търсехме различни подходи, искахме да стигнем до етап, в който тя сама ще може да прави необходимите упражнения.

Росица започна първи клас. Децата от класа я приеха с особеностите й. Овладяваше сравнително добре писмената реч, което помогна за цялостната работа с нея. За по-доброто й приобщаване към детския колектив, я включихме в групата по народно пеене и приложни изкуства. Искахме да разнообразим дейностите за подобряване на артикулацията и фината моторика. Логопедът и психологът работеха в тясна връзка в посока преодоляване на дефицитите.

Скоро по лицето й се прокрадна първата усмивка – първи признаци за успешна работа. Тя нямаше други близки, с които да общува, освен нас - работещите в детското селище. Роси, като че ли ни повярва. Спря да закъснява за логопедични занимания и започна да посещава часовете с работната си тетрадка. Детето стана по-общително, показваше желание за работа и по лицето му заигра усмивка.

Имаше пълноценно общуване, при което под формата на игра довършвахме думи и изречения, за да регулираме говорния поток. Използвахме подражанието, за да включим езика на тялото и да подобрим зрителния канал.
Удължавахме гласните, сякаш бяхме на малък концерт, за да намалим напрежението при говорене.

Росица продължава да се нуждае от логопедична работа повече от всяко друго дете в селището. Заекването все още не е преодоляно напълно, но резултатът е на лице – едно дете, което инициира разговор с деца и възрастни, не се смущава от проблема си, чете, пише, смята и има приятели. Всички я разбират, когато говори!