В ролята съм аз – Йоанна, на 42 години съм, навърших ги на 29ти април – Международния ден на танца – моята мечта!

Още от малка се занимавах с изкуство – ходех на уроци по рисуване, а вкъщи, с децата от входа организирах и режисирах спектакли вдъхновени от сериалите, които излъчваха по телевизията по онова време. Представяхме ги пред съседи и приятели, дори билети си имахме, а майка ми ни шиеше костюмите.

В последствие завърших Средно специално художествено училище по приложни изкуства, град Троян. Там се отключи болестта вследствие на това, че първият ми приятел се напиваше и ме биеше. Чувстах се смачкана и незначителна. Прекарах един месец от последната ми лятна ваканция в болница и набрах кураж да го попитам дали ще спре да бие. Тъй като чашата продължаваше да се пълни и изпразва с бясна скорост, реших да прекратя взаимоотношенията си с него.

Дойде време да ставам студентка. Една съученичка от Троян дойде у нас на гости, искаше да кандидатства „Сценография“ в Нов български университет. Разгледах каталога на университета и попаднах на моята мечта: бакалавърска програма „Танцов театър“. Втората година записах и „Актьорско майсторство и режисура“, като посещавах и курсове по „Сценография“ и „Костюмография“, за да обхвана всички аспекти на театралното изкуство. С колеги и приятели, в това число и моят партньор, сформирахме и учредихме Неправителствена организация с обществено полезна дейност и идеална цел, наречена „Сдружение за градски изследвания със средствата на изкуствата X-tendo”. Девет години работихме упорито, но не станахме известни, защото продуктите ни изхождаха от градската среда и се представяха пак там. Имахме три – четири големи проекта за изследване на някои от аспектите на средата. Например – звука, впоследствие реализирахме пърформънса „Говорещият град“. Наш е и първият мултимедиен спектакъл в градска среда „Дачници“ по едноименната пиеса на Максим Горки, който е направен след изследване на отчуждението в софийските подлези и бе представен в подлеза на Орлов мост.

Нека се върна към личния си живот. След дълго съжителство с моя сценограф през 1999 г. се омъжих за него и не само в църквата и съвета, но и с театрално ритуално сватбено шествие по софийските улици. На 14-ти септември 2000г. се появи нашата първа дъщеря Юна (женският еквивалент на Юнак, когато това име е означавало млад и здрав, а не силен). Година и два месеца по-късно болестта се прояви отново този път с обратното състояние, бях във вихъра си – бях щастлива и енергична. Бях издържала от осемнадесетата до двадесет и шестата си година без лекарства, но се пренатоварих в организирането и участието на едно турне на студенти от „Театрален департамент“ на НБУ, където бях асистент - режисьор и „момче за всичко”, а и бебе в кенгуру разнасях със себе си. Липсата на сън и почивка ме доведе отново до болница.

Последва нова ремисия от 4 - 5 години, в които творяхме с колегите. След като загубихме подкрепата на чуждестранните спонсори, групата постепенно се разпадна. Появи се втората ни дъщеря Зора и след още четири години дойде и най-малката – Рая. Докато бях бременна с нея, записах магистърска програма „Управление на институциите за социална работа“. Ходих на лекции до последно и родих на връх изпита по психология, който взех с шестица.

Малко по-късно се появи нова криза, прекарах три месеца по болници, но откакто започнах да приемам редовно подържащото си лечение престоите ми в клиника намаляха.

Сега съм щастливо разведена майка на три прекрасни дъщери. От четири години се занимавам с разнообразни форми на изкуство в домашни условия: рисуване; танцуване; водя две Театрални ателиета: в Дневния стационар на Александровска болница и в Комплекс за психично-здравни услуги в общността - район „Слатина“, пиша разкази и романи. Поддържам връзка с колегите от X-tendo и съм Председател на управителния съвет на още едно НПО – Сдружение „Творчество за Всеки“, но все още не съм намерила форма за финансирането му.

Радвам се на живота и съществуването Тук и Сега, понятия, които ние от X-tendo въведохме в съвременното българско изкуство още преди седемнадесет години.