Венци е едно от многото деца в България, които израстват и изживяват детството си, далеч от семейния уют и топлина, в домовете за изоставени. В личен разговор, в един слънчев, но студен октомврийски ден, той споделя, че не е имал нормално детство, но приема съдбата си. „Може би това е изпитание, през което трябва да премина и да науча нещо за себе си и света около мен.“ - споделя той задълбочено.

Венци посреща пълнолетие в дома за изоставени деца в село Крушуна, край гр. Ловеч. Завършил единадесети клас, бива преместен в защитено жилище в града, преодолявайки всеки ден около 40 км до училището, в което неговите възпитатели са го записали.

В един съвсем обикновен за него ден, той спонтанно решава да покани приятели в апартамента, където живее, за което бива незабавно изгонен от социалните работници, оставайки буквално на улицата – сам и изплашен.

От този преломен ден нататък, за Венци следват много тежки моменти. Решавайки да опита късмета си, той заминава в Белгия, но не остава там и месец. В Солун, където се озовава в последствие, пък е принуден да проси и спи в подлез в продължение на седмици. Лошият късмет го следва и в София, където проси пред една от централните църкви и ползва услугите на отец Иван, който поддържа приют за млади хора в Нови Хан.

Един ден Венци случайно научава за услугите на Фондация „Конкордия България“ и с недоверие приема идеята, че подобно нещо може да съществува. "Казах си, че такова място в България няма как да има. Място, където да ти предоставят чисто легло и храна безвъзмездно. Някъде, където да те подкрепят в начинанията ти“. Стигнал дъното, той решава все пак да провери, дали дадената му информация е достоверна и така се озовава в Социален и младежки център „Св. Константин“ на Фондация „Конкордия България“. От тук започва и неговия възход. Той улавя за ръка своя шанс за ново начало.

Първото нещо, което предприема, е да се запише във вечерна гимназия и да получи диплома за средно образование. Паралелно с това стартира курс по фризьорство и започва своята практика в салона към фондацията. „Човек трябва да се развива и да се възползва от дадените му възможности“, споделя момчето. И точно това и прави. Венци е един от първите, които биват назначени на договор към фризьорския салон. Стажът му там продължава малко повече от година и усетил вече, че е настъпил моментът да се отдели самостоятелно, и подкрепен от екипа на фондацията, той започва търсенето на нова работа. Скоро получава предложение за работа в елитен столичен салон за красота.

Последва денят, в който напуска социалния център и заживява в студентско общежитие, тъй като е приет студент в специалност „Специална педагогика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Днес, Венци пристига усмихнат на срещата ни с новия си автомобил, закупен с лични средства и бърза, защото е обещал да посети дома на отец Иван в Нови Хан, за да подстриже/фризира доброволно децата там.

„Опитвам се да не чертая пътя си, защото става объркване, но вярвам, че ме чака добро.“, споделя откровено Венци.
Ние от Фондация „Конкордия България“ пожелаваме на Венци да продължава да се развива, бори и вярва!