„Казвам се Василия Кръстева. На 81 години съм, от Враца. Вдовица съм, а единият от двамата ми сина почина. Живея сама.“

Преди включването на Василия в проекта, тя не излиза с месеци от дома си. Чувства се подтисната, обезверена, загубила е социалните си контакти.

„Паднах един ден тук. Паднах и не знам колко съм лежала, колко съм стояла… Отворих вратата и първата помощничка, която дойде, ме изведе по стъпалата… Откакто дойдоха тези хора, те ми донесоха светлина. И радост. И всичко. И оживях!“

Благодарение на грижите на медицинските сестри от Център „Домашни грижи“ – Враца болката е преодоляна, с помощта на екипа Василия започва отново да излиза извън дома си. Вече се усмихва и шегува.