През целия си брачен живот Е. е била подлагана на ежедневно физическо и психическо насилие и държана в тежка икономическа и социална изолация. Насилието над нея започва още след първото ѝ раждане, като често е пребивана от съпруга си до степен на загуба на съзнание. По данни на Е. съпругът й Б. системно употребява алкохол, в следствие на което насилва физически, психически и сексуално нея, а от раждането на нейния син М. бие и него. Когато го чуе да се прибира, тя започва да трепери и да плаче. Когато ударите започнат, тя се свива на пода, напикава се и след това не помни какво се е случило. Е. разказва за тежки изнасилвания от Б. Забременява с последното дете вследствие на изнасилване. По време на бременността ѝ с М. побоите не стихват, напротив, ударите се насочват и към корема й. Освен побоите, на Е. са забранени и всякакви социални контакти. Забранявано ѝ е да се обажда и да посещава родителите си и да вижда по-големите си деца П. и Д.

Тежките условия на постоянен тормоз и насилие през годините на съжителство с Б.. водят до нарушено функциониране на Е. на психично ниво. Притеснява се при всяка среща с непознати. При по-силен шум става тревожна и започва да трепери. Темата за майчинството е твърде болезнена. Тя изпитва колебание на всяка крачка и липса на умения да взима самостоятелни решения и да ги отстоява. Това поведение е провокирано от факта, че не ѝ е давана никаква възможност да го прави преди.

След настаняването си в Кризисен център (КЦ) Е. постепенно възстановява контактите с майка си, с по-големите си деца, както и с голяма част от роднините си. Колкото повече е отделена от насилника, тя толкова повече си дава сметка за наложилото се кризисно функциониране в постоянна заплаха и тревожно очакване. Получената ограничителна заповед в рамките на година и шест месеца за нея и за бебето ѝ донася спокойствие и усещане за сигурност.

Към момента на постъпването си в КЦ няма работа и място, където да живее. След първия месец от престоя си тя успява да започне работа на трудов договор и насочва усилията си към това да развива качествата и уменията си целенасочено. Намира и квартира в близост до местоработата си. Това е първият момент на самостоятелен живот за Е., в който сама взима решенията за себе си.

В края на престоя си Е. вече има изградени отношения с двете си по-големи деца, придобива самочувствие на самостоятелна личност, способна да взима решения за себе си, и започна да прави планове за нов живот без насилие, в който успешно отглежда сама и трите си деца.
Е., 33 г.