Родителите на малкия Стоян никога не са си представяли, че нещо подобно би мого да им се случи. Вместо да броят благопожеланията на близки и роднини за новородения им син, те броят всеки грам, всяка минута, всяка промяна в състоянието на бебчето им, избързало да се появи на белия свят още в 31 седмица, тежащо едва 2 000 грама.

Лекарите казали на отчаяната майка, че медицината е напреднала и повечето недоносени деца оцеляват, но съществуват рискове за развитието им. А и бебето й развива киста в мозъка, което със сигурност ще изисква дълга подкрепа и работа със специалист. След предстоящите изследвания ще се разбере окончателната диагноза на малкия Стоян.

Но в съзнанието на изплашените и шокирани родители вече се блъскали хиляди въпроси Защо на нас, какво да правим, ще можем ли да се справим, ще имаме ли пари за лекари и специалисти, дали не е по-добре да оставим детето ни в дом там сигурно знаят по-добре от нас как да се грижат за него?

Когато дилемата пред Асен и Вера дали да оставят бебето си е толкова силна, те започват трескаво да търсят подкрепа или съвет в погледа на роднините си, но не ги намират. Никой не подава ръка, никой не вдъхва кураж в свитите им души, никой не носи надежда.

Тогава така необходимата им надежда донасят психолога и специалиста Ранна интервенция на фондация „За Нашите Деца“. В техния поглед те разпознават подкрепата и съветите, които търсеха и така независимо от диагнозата, всичките 2 000 грама колебание, се превърнаха в 2 000 грама живот, за който Асен и Вера щяха да се борят, но не сами, а с подкрепата на на фондация „За Нашите Деца“.